Abaddon / Валентин Аврамов

Пристигане в Морското - 7:30 am. Започване на изпита, I част (задачи) - 8:30 am … край - 11:00 am. Започване на II част на изпита - 11:30 am. Влизане по 6 човека наведнъж за теорията. Излизане на първия човек от стаята - 13:05 pm. Най-продължително мъчение на теорията - 5 часа, последвани от 2-3-ма героя с по 4 часа. Най-накрая идва и моя ред 17:30 pm. Краката ме болят, както и главата, чуствам се като пребит и мисля само за поправката … първия въпрос ми се пада лесен … хал хабер си нямам от втория. 18:45 pm решавам да си пробвам късмета след като съм написал каквото знам по първия и съм си измислил ч страница на втория. Не става връща ме … не съм обяснил добре първия въпрос. 19:00 pm решавам да си изпробвам късмета отново. Този път ми пише 6 на въпроса Shocked и започва втория с думите “Големи простотии си писал, като си взимал все от тук, от там”, при което очаквам 2, което означава автоматична двойка на целия изпит. Пише ми 3 Shocked . И крайна оценка 4. 19:05 излизам от скапаната стая, като разбира се се наложи да се върна, за да си взема книжката, която бях забравил тотално (просто още бях в шок, че съм го взел eek ). Оставям в стаята още 4-5 човека, които предполагам ще свършат към 8, ако не и по-късно. Отчет за скъсаните на изпита … бая Confused
П.П. думи на даскалката към другия даскал по математика:
“Знаеш ли, ние с теб се допълваме.”
“Защо?” - пита даскала.
“Защото, хората, които ти си пуснал, аз ги скъсах и обратното” - отговаря даскалката.
“Не е вярно” - компрометира я той. “Има много дубльори” Shocked Confused

Защо черното винаги върви ръка с ръка с бялото и обратното? Защо, когато ти се случи нещо хубаво в същия ден ти се случва и нещо лошо? Отговор на въпроса не мога да дам, но поне мога да дам пример с последните ми два дена … Вчера имах изпит по МА и го взех на чист късмет с една голяма усмивка :). Реших всички задачи без една, на която просто не знаех формулата, с която става, но на теорията се провалих тотално (не че знаех нещо де :)). Но доцента като видя, че имам 5 на задачите ме попита дали знам нещо от теорията, с цел да не ми пише 2, а аз усмихнат му отговорих, че не знам и точно когато очаквах да ми напише двойката, ми написа 3 подарък (да не казвам, че си бях забравил и книжката :)). И си викам ех днеска е супер ден. Но няколко часа след това, когато си пиша с едно момиче, в което между другото, ако не беше на десетки хиляди километри щях да съм лудо влюбен (тя е и виновника за моята усмивка по-рано), нета ми спря! Лутах се два часа из Варна за да намеря офиса на доставчика ми (която се оказа до гъза ми :)), но не можах да я намеря. И така в 6 часа сутринта днес се събудих, я от неспокойство, я от нещо друго, изчаках да се събудят и другите и отидохме да търсим офиса. След половин час го намерихме, платихме си и всичко уж ок. Да да ! Връщаме се и какво да гледаме работници във входа, влизаме в апартамента и започва да се усеща непоносима воня. Оказа се, че упоменатите работници разчистват тръбите. Но викам си голяма работа, нали все пак в моята стая не се усеща. Отделно бях радостен, че оставаме 3 човека, като аз съм си сам самичък в моята стая и няма да има кой да се оплаква, че имал да учи и музиката му пречела … Да, ама пак не съм прав. Чувало се в другата стая О.о и какво да правя - пак я намалям.
Но в крайна сметка трябва да си остана оптимист и да мисля за хубавите неща, които ако човек се поогледа малко изобщо не са малко!

Изпита ми по Математически Анализ наближава, а още не съм седнал да чета, като все си казвам, че има време, а само като си помисля колко бързо върви Поне днес свърших някаква работа - отидох да си взема книжката, като с това се и изкъпах в басейна :P, но определено празниците си казаха думата, след час плуване бях останал без дъх. Но ще продължавам всеки ден да ходя до началото на втория семестър, освен че е полезно, а и ми харесва. А сега мисля да прегледам наново сериите на Наруто

Като за начало Честита Нова Година Най-после се прибрах във Варна като преди това ми се беше наложило да мъкна 50 кила до квартирата, но стигнах жив и здрав. И както винаги, когато влязох в стаята си какво да видя – всички съквартиранти, повечето още по пижами разположили се на моето легло, сякаш си е тяхно … Гледаха си куриозите от вчера и … днеска. После започнах да забелязвам и други подробности като адската смрад в стаята , праха (особено на клавиатурата), но хич не ме интересува важното е че пак съм в “скапаната” Варна. Днеска определено ще е релаксация, изтеглих си и най-новия филм на сладурчето Камерън(“In her shoes”), така че има какво да се “гледа” , но като се сетя май първо трябва да разопаковам багажа … какво да се прави студентски живот